В материала си от днес „Пак сменят Найден Шопов, защото Славчо Върбаков не искал да финансира „Хебър” заради него” съвсем коректно отразих случилото се вчера на част от заседанието на Управителния съвет на клуба. Направих го на база личните си впечатления от един от най-срамните моменти, на които съм ставал свидетел в живота си досега. А не съм първа младост, в края на този месец навършвам 59. След топновината за интересите на съпруга на Гинка, Славчо Върбаков, към „Хебър”, споделена съвсем чистосърдечно от члена на УС Иван Папазов, силно впечатление ми направиха още две неща, които няма как да подмина без коментар. Но да се върна на Гинка и Славчо, техните прояви в Пазарджик и общината са били предмет на множество материали във “Виделина” – за неосъществения соларен парк в Априлци, откъдето Общината така и не си потърси неустойката от 1 милион евро, надлежно вписана в договора между нея и „Риъл стейтс”, за измамения с 300 хил. лв. строителен бизнесмен за една кооперация в центъра на Пазарджик, за санирането на обществени и частни сгради, за паркингите и „Синя зона” в областния център… Ще спра дотук, за да не пропусна нещо и да обидя несъзнателно предприемчивия дух на семейство Върбакови, чийто неосъществен мерак да закупят ЧЕЗ беше така бурно аплодиран от кмета Тодор Попов. Но не те са предмет на настоящия ми коментар, за друго искам да пиша.

Отново Папазов, който всъщност говори през три четвърти от времето, което прекарах на заседанието на УС на „Хебър” като кандидат да бъда приет в сдружението, бурно протестира, че клубът от два месеца станал „политически”. С други думи се политизирал и то благодарение на това, че учредителят на това сдружение, възродил детско – юношеската школа още през 2015 г., Найден Шопов, не позволил да бъде изритан от председателското място. Странно, нали? Когато се защитаваш в ущърб на мнозинството в УС, съставено основно от общински служители, племенник на кмета и общински съветник от групата му, значи “политизираш” футбола в Пазарджик?!? Ако кротко беше преклонил глава пред волята на силните на деня, щеше всичко да е OK, дори му позволяваха да остане в ръководството. Поне на първо време... Само че за мен тук стоят няколко важни въпроса, които всеки приятел на спорта и в частност на футбола в Пазарджик, както и всеки жител на общината, би трябвало да си зададе. Първият е, дали политизирането му не започна много по-рано, още от момента, в който Тодор Попов реши да харчи щедро публични средства, за да развива ускорено футбола и волейбола? Дали чрез тези два спорта той не се опитва да си проправи пътя към четвърти мандат, като други плащат за реализиране на мераците му? А какво друго освен политизиране е включването в УС на сдружението на шефката на кабинета на кмета, общински съветник от „Тодор Попов ЗА Пазарджик” и шефа на “Местни данъци и такси” в Общината??? И не само е политизиране, а откровено демонстриране на политико – икономически зависимости, което е още по-лошо!

И оттук ще направя естествената връзка с друго изявление на Иван Папазов от вчера, този път по адрес на Благо Солов, който също изяви желание да стане член на сдружението, забележете – не на ръководството му, а за да помогне с каквото може развитието на футбола в общината. Та по думите на Папазов той не се бил събличал по физическо. Не зная дали е така, но се чудя събличали ли са се по физическо долуизброените поименно настоящи членове на Управителния съвет, които отхвърлиха набързо, без обсъждане и с лека ръка кандидатурите на хора, имали много повече общо със спорта и конкретно с футбола от тях самите!?!

Забележете обаче кои смениха в ръководството на клуба Ива Забуртова, Минко Минков и Александър Иванов. Ако сте забравили, ще ви припомня – заеха местата на братята Йордан и Веселин Миневи и Александър Тунчев. Първите двама все още играят в първодивизионни отбори у нас, а третият е помощник – треньор в момента на „Локомотив” Пловдив. И на фона на тези действия се изявяват претенции за приемане на повече футболни хора в Общото събрание на сдружението!?! И смешно, и жалко!!!

И накрая ще си позволя да взема отношение относно публикациите в две местни медии от нощта след заседанието на УС и днешния ден. След участието ни на част от заседанието на ръководството на „Хебър” двамата със Стоян бяхме толкова потресени от атмосферата в него и бликащата негативна енергия – активна и пасивна, че решихме да пишем по темата на следващия ден. Не така обаче са преценили победилите футболни ръководители. Още през нощта се появи в „Марица” публикация, според която е направен опит за „грубо политизиране на футбола в Пазарджик”. Съветвам автора й да прочете внимателно какво съм написал по-горе точно на тази тема – за политизиране, икономически зависимости и изборни мераци! Що се отнася до частта от материала с думите на Иван Папазов, че кандидатите за членове на сдружението не знаели доскоро къде е стадиона, ще го уверя, че специално аз доста преди него по чисто възрастови причини съм играл, а след това и ходил редовно на този стадион, за да гледам любимците си. А и час по физическо рядко съм пропускал. И това не важи само за мен от отхвърлените девет души. Още по-трагикомична е публикацията в Pzdnes. Защото в нея се признава, че “От три години общината налива пари в отборите с марка „Хебър“, а всъщност става дума за не малко пари” (запазил съм правописа, защото пък е запазена марка на авторката), въпреки че на последната си пресконференция Тодор Попов в отговор на мой въпрос отрече това да е така. Нещо, което съвсем скоро беше опровергано на заседанието на ОбС в приетата „на косъм” точка с актуализацията на бюджета на Общината. Тогава се оказа, че само за половин година за футболния "Хебър" са похарчени близо милион лева на данъкоплатците, а за волейбола - над 500 хиляди. И да, наистина “гнусотиите вече са факт”, но това не е от сега, а датира от доста време и е с противоположен знак. Ще припомня само поведението на патрона й веднага след гласуването в ОбС, когато стана ясно, че частта от музея с пицарията няма да бъде дадена под почти доживотен наем на сегашния й ползвател. И други примери мога да дам, но едва ли има смисъл. Когато някой е решил да прекара живота си в слугуване, трудно може да бъде разколебан! И още нещо, което ще цитирам, за да не му навредя на чара: “Но битката в УС на „Хебър“ в случая зависва като прани гащи, защото Славчо Върбаков присъства твърде мистериозно в пространството. Той нито е член на Управителния съвет, нито е пряко ангажиран с отбора и изведнъж се превръща в причина, която се изтъква за отстраняването на Найден Шопов. И вместо Найден Шопов и въпросният Славчо да седнат и да се разберат, това се превръща в обществен спор, в който се замесват нови и нови лица, включително и колеги от журналистическата гилдия, които освен с акъл, не знам с какво друго биха подпомогнали спорта в Пазарджик”. Ето затова не се приемат поръчки, когато не си присъствал на събитието, за което трябва да пишеш. Ами за „въпросният Славчо” (Върбаков) спомена не друг, а Иван Папазов. Той заяви, че заради Найден Шопов, Върбаков и други бизнесмени не искали да подпомагат финасово “Хебър”. От своя страна Шопов отговори, че не познава това лице. Тогава откъде – накъде ще сяда да “се разбира” с него. Нормалното е точно обратното – Върбаков да го потърси като легитимен председател на клуба и да изяви претенциите си, а не да го прави чрез други. Що се отнася до написаното за “колегите й от журналистическата гилдия в Пазарджик”, ще го подмина без коментар, защото никога не съм се чувствал „колега” с хора като авторката на подобни материали.

Валентин НЕНКОВ