Документите, удостоверяващи сделката с имот на Цигов чарк, извършена от Георги Варников, в качеството му на управител на дружество, собственост на Мирела Богданова. Освен че са странни цифрите на покупката и препродажбата, Богданова заяви пред съда, че не е получила нито лев от втората сделка. Нещо повече, Варников не само не я е уведомил, че ще продава имота, но и дълго време е крил от нея този факт!!!

“В седалището на “Нитекс” Варникова беше посрещната фамилиарно и сърдечно не само от директора Чаушев, а от всички - дори и от готвача. Беше наясно какво произвежда фирмата и дори какво има в складовете. Година след сделката между Община Пазарджик и “Нитекс”, Соня Варникова се хвалеше, че това е една от най-успешните лично за нея сделки”. Това заяви в понеделник пред граждански състав на Окръжен съд - Пазарджик, председателстван от съдия Славейка Костадинова, Димка Димова - общински съветник от СДС по време на управлението на кмета Иван Колчаков.Делото, разглеждано в Окръжен съд - Пазаджик е въззивно, образувано по жалба на Соня и Георги Варникови срещу Кунка Делчева, за изпратено от нея до в. “Виделина” и публикувано в рубриката “ПОЩА Виделина” на бр. 199/23.10.2007 г. писмо, в което, според Варникови, се изнасят не-верни твърдения, уронващи доброто им име и авторитет. Част от твърденията са, че по време на управлението на кмета Иван Колчаков през 2002 г. Соня Варникова е работила в Общината и е сътрудничила активно на фирма “Нитекс” за закупуване от същата на 7 дка общински терен на трикратно по-ниска от действителната цена. Платената сума е 235 000, вместо пазарните 800 000 лева. Казва се още, че по собствено, на Варникова, признание, за тази си услуга тя е получила подкуп от 30 000 лева. Във връзка със сделката с “Нитекс” пред първа инстанция, Районен съд - Пазарджик, както и пред Окръжен съд по делото срещу “Виделина”, беше разпитан Борян Гюзелев, член на борда на директорите на “Нитекс”. И пред двата състава той заяви, че по това време не е познавал Соня Варникова!!!

По времето, по което се жалваха срещу Кунка Делчева, Соня и Георги Варникови подадоха жалба и срещу в. “Виделина”, само че за два пъти по-голяма сума - 20 хил. лв. Искът беше изцяло уважен от съдия Невена Танкова, въпреки че авторът на писмото Кунка Делчева заяви категорично в съдебна зала, че се е запознала с екипа на “Виделина” ден преди съдебното заседание, изпратила е писмото си по електронната поща, нищо в него не е променяно при публикуването му и застава зад всяка своя дума. Най-интересното в съдебното решение на Окръжен съд - Пазарджик, е, че издателят на в. “Виделина” се явявал възложител на авторката на писмото Кунка Делчева и носи отговорност по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите!!! Пред втората инстанция, Апелативен съд - Пловдив бяха представени редица доказателства по твърденията в писмото. Апелативен съд обаче, странно защо, не ги взе предвид и потвърди изцяло решението на съдия Танкова. Той не се съобрази и с писмената защита на адвокат Михаил Екимджиев, в която се цитираха правни практики по близки и аналогични казуси, валидни за Европейския съюз!!!




Вляво се вижда жалбата на Мирела Богданова до Районна прокуратура - Пазарджик, в която същата описва действията на управителя на своята фирма “Екотур инн”, довели до щети за дружеството и лично за нея в размер на 90 000 лв. Под нея е постановлението на Районна прокуратура - Пазарджик, с което тя препраща жалбата на колегите си в Пещера. Интересното е, че във въпросното постановление са омешани градовете Пещера и Бургас (вероятно защото втората жалба, този път от Донка Делчева срещу Соня Варникова визира съмнителна сделка, извършена с имот в Несебър, в който дялове е имала Делчева). Поясняваме, че жалбата на Донка Делчева е препратена по компетентност до Районна прокуратура - Бургас. Въпреки ясно и точно записания адрес за кореспонденция, прокурорите от черноморския град, кой знае защо, са предпочели да адресират изготвеното от тях постановление, което е за отказ да започне досъдебно производство срещу Соня Варникова и брат и Иван Василев, до един от адвокатите по други дела на Донка Делчева (факсимилето горе вдясно). Въпросният адвокат Румен Петков обаче изобщо не забелязал (по неговите думи) полученото писмо, в резултат на което всички срокове за обжалване са пропуснати! Какво се случва с жалбата на Мирела Богданова срещу Георги Варников до момента не е ясно, а също не е ясно кога най-сетне оторизираните прокурори ще излязат със становище по нея! Припомняме, че тя е депозирана в Районна прокуратура - Пазарджик, на 30.05.2008 г.!

В периода на разглеждането на делото срещу “Виделина”, през май 2008 г. в Районна прокуратура - Пазарджик, бяха депозирани две жалби, касаещи, според авторите им, далавери с имоти, извършени от Соня и Георги Варникови и брата на Соня Варникова - Иван Василев. Едната е от Мирела Богданова и се отнася за покупката, последвана от продажба на имот в м. “Корията” в курорта Цигов чарк. Имотът, според Богданова, е закупен от Георги Варников, който между 2004 и 2006 г. е работел като управител във фирмата и “ЕКОТУР-ИНН” ЕООД, като за целта в брой и без разписка му дала сумата от 30 хил. паунда. След това същият е продаден, пак от Варников. Пари от тази сделка Богданова не била получила. Другата жалба касае имот в Несебър. Той пък е продаден от Соня Варникова като пълномощник на Донка Делчева. И тя не е получавала пари от това. И двете жалби са по чл. 217 от НК - за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, предвиждащо като наказание и “лишаване от свобода”. Тъй като жалбоподателките не живеят в България, като адрес за контакти беше посочен този на “Виделина”. Пазарджишката прокуратура изпрати по компетентност жалбите в несебърската и пещерската прокуратури. Постановлението от Несебър обаче достигна до посочения адрес по неведоми пътища. Съвсем случайно един от бившите адвокати на Кунка Делчева, Румен Петков, го открил сред документите по нейните дела. Кога и с кои документи е пристигнало, не знае.

Случаят предизвика доста недоумение и коментари в централните и регионални печатни медии и телевизии. Следи се отблизо от Български хелзинкски комитет. Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) разпространи специална декларация по казуса до своите членове. БАРМ организира и пресконференция в БТА - София по повод тревожния прецедент с осъждането на в. “Виделина”. Острата реакция на БАРМ беше подкрепена и от Български хелзинкски комитет, Комисията по етика към Съюза на българските журналисти, Сдружение “Журналисти срещу корупцията”, Програма “Достъп до информация”, както и от представители на национални медии. В последните 3 години срещу регионални медии има заведени над 120 дела и това се превръща в обезпокоителна тенденция, заяви Весела Вацева от БАРМ. Регионалните журналисти работят в една феодална действителност и са по-уязвими откъм преследване от страна на засегнати от публикации властимащи и в случая с “Виделина” искаме да декларираме, че уважаваме съдебната институция, но сме против деформациите със свободата на словото, каза Галентин Влахов, член на УС на БАРМ и главен управител на в. “Черноморски фар” - Бургас.

Заповедта на Община Пазарджик, касаеща незаконната постройка върху общинска земя, собственост на брата на Варникова, Иван Василев. Към досегашните кметове Колчаков и Евстатиев, които не предприеха нищо за премахването и по обясними причини, се присъедини и настоящия градоначалник Тодор Попов. Същият вече година и половина не предприема никакви мерки за нейното събаряне, въпреки че фирмата на Василев, вместо разрешените му 20 кв. м за разполагане на преместваемо съоръжение, от години е изградил стабилна сграда върху близо 80 кв. м площ!!!

Пред присъстващите предста-вители на национални медии главният редактор на “Виделина” Валентин Ненков обърна внимание на факта, че публикуваното читателско писмо е продължение на серия разследващи материали във вестника, касаещи съмнителната сделка с бившата детска градина “Детелина”, продадена на доспатското дружество “Нитекс” и ощетила община Пазарджик с над 600 000 лв след препродаването и на местни бизнесмени. Именно новата информация по тази сделка в писмото е причината главният редактор Валентин Ненков да го публикува, като данните в него са били допълнително проверени и доказателствата са представени в съда. От друга страна, авторката Кунка Делчева под клетва твърдо застава в съдебната зала зад написаното. Ищците Соня и Георги Варникови пък не се възползват от правото си на отговор на изнесените данни от читателката, не са изразявали желание да го направят, нито това им е било отказвано. Представихме доказателства по всеки един детайл, споменат в писмото, включително гласни показания, касаещи онези части от написаното, които не можеха да бъдат потвърдени с документи, заяви пред присъстващите Валентин Ненков.

Българската асоциация на регионалните медии, след като се запозна с делото, излиза със свое становище по случая и иска да му даде гласност чрез всички национални и регионални медии, тъй като е убедена, че се създава тревожен прецедент - съдът отсъжда, че издателят се явява възложител на автора на писмото и носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД! С други думи публикуването на читателско писмо съдът тълкува като възлагане на работа. Според БАРМ издателят може да възлага работа на главния редактор или на журналистите, но не и на читателите, написали писмо и изразили свое мнение. Абсурдно е да се третира издателят като работодател на читателя. Представете си на колко хора стават работодатели телевизиите и радиата, “дръзнали” да отразяват в анкети какво мислят гражданите или излъчили мнения в предавания на живо. Това заяви Иван Бунков, председател на УС на БАРМ и главен редактор на в. “Нов живот” - Кърджали. Това е безобразно решение на съда, утре всеки един издател може да носи отговорност, че не е проверил съдържанието на реклама, която е публикувал, беше категоричен Иван Рачев, “Журналисти срещу курупцията”. Следя случая с “Виделина” отначало и смятам, че и двете инстанции, произнесли се по делото, не взимат предвид Конвенцията за правата на човека, която ясно определя в своя член 10-ти значението на свобода на словото и правото да се разпространява информация, както и дефинира какво е клевета и обида, заяви Юлияна Методиева, Български хелзинкски комитет. В читателско писмо се касае за публична личност - Соня Варникова, участничка в сделка, чието последващо развитие явно е ощетило интереса на града. Написаното не е анонимно, изнесеното е било предмет вече на разследване на в. “Виделина”. Факт е и че Соня Варникова пренебрегва правото на отговор на страниците на вестника, с което да изясни оклеветяващите я, според нея, обстоятелства и се обръща директно към съда като иска 20 хил. лв., които в крайна сметка са и присъдени. Това е санкция, срещу която ние остро протестираме, защото означава, че в българската съдебна система словото може да уврежда така, както средна телесна повреда. Упоменатите от БАРМ заведени срещу регионални медии 120 дела в последните години показват, че на информацията у нас се гледа като на нещо, което застрашава, а не, което ни помага. Мнението на Български хелзинкски комитет е, че вероятно в Страсбург ще приемат жалбата на “Виделина” и ще се произнесат по спаведливостта на казуса. Това каза Юлияна Методиева. Недоумението си от правния абсурд по време на пресконференцията в столицата изразиха и представители на редица медии.

Този казус е сигнал за нещата, които се случват с регионалните медии, коментира адвокат Александър Кашъмов, програма “Достъп до информация”, но е много трудно да се търси отговорност от съдебния състав за отсъденото решение, особено когато няма конкретни доказателства за злоумисъл. Присъдата от 20 хил. лв. обаче е в състояние да убие една местна медия, защото това са малки търговски дружества, със състав от 5 до 10 души, където главният редактор върши и репортерска работа и там усилията са неимоверни, за да може да има дебат по местни въпроси в общественото пространство. В казуса с “Виделина” има някои неща, които са безспорни и очевидно нелогични. Първо - изключително високото обезщетение е присъдено за коментар по случай от несъмнен обществен интерес. Второ - писмото касае публична фигура, кандидат за общински съветник, а в Конвенцията по правата на човека има текст, който регламентира свободата на словото по време на избори. Това е един правен абсурд, не може когато говориш за публична фигура да те наказват повече, отколкото когато говориш за частно лице. В мисленето на съда е застъпено, че колкото по-високо стои един човек, толкова по-малко може да се говори за него. Следователно може ли изобщо медиите да публикуват писма, може ли да дават трибуна на хора, които искат да кажат нещо и които стоят зад думите си?! А в случая медията е била принудена да се прави и на прокуратура, и да разследва нещо, по което не са предприети ответни действия от отговорната институция. Тревожен е фактът, че чл. 49 от ЗЗД - за възложителство се използва, когато се съдят медии. А когато се касае за присъда за читателско писмо се възпрепятства и един сериозен и обществено полезен дял от журналистиката, а именно разследващата и възниква абсурдният въпрос как съдът въобще вижда границата? Това заяви адвокат Александър Кашъмов по време на пресконференцията.

Даниела Горчева, журналист от списание “Диалог”, което излиза от 5 години в Холандия на български eзик и ориентирано към българите, живеещи в страната на лалетата и Белгия, включително други европейски страни, Канада, САЩ и Япония: Казусът с “Виделина” не е първият, явно няма да е и последният, защото разследващата журналистика у нас е под постоянен натиск от страна на държавната и местната власти, криминални структури. Спомняте си историята с Венелина Попова, която беше писала за т.нар. дървена мафия - вместо прокуратурата да се самосезира, стана обратното, журналистът беше подложен на разследване от страна на обидените от тези материали. Тук голяма е силата на солидарността на медиите, те трябва да реагират и да огласят тези случаи, в които се извършва посегателства на словото. Естествено е, че хората в сянка, които се чувстват силни атакуват, но медиите трябва да се обединят срещу това. Например, в Холандия имаше случай с карикатурист, обвинен в омраза заради карикатурите си, с които се смяташе, че е нарушил свободата на религиозно вероизповедание, критикувайки християни и мюсюлмани. Но медиите и обществото реагираха срещу погазване свободата на изкуство, защото публиката е тази, която преценява кое е пошло и кое не. Всеки има право на свобода на изразяване. Разбира се, има и защита на доброто име на гражданите, когато се касае за клевети и доноси. Но тук случаят не е такъв. Имаме читателско писмо. Читателят застава с името си. Изнесени са конкретни данни, които не са опровергани. Атакувана е медията като възложител. Това не може да бъде направено, след като съдът не е доказал наличие на заплатена поръчка. Всяка медия има обратна връзка с читателите си и публикува читателски писма. Така че, ако някой се чувства обиден, има право на отговор. А в случая - такова дори не е използвано. Казусът с “Виделина” беше включен и в дебата за свободата на словото, който се проведе в Червената къща в София.(В)

Две свидетелки под клетва заявяват, че пред тях бившата фаворитка на кмета Иван Колчаков, и бивш началник на отдел “Международно сътрудничество и т.н.” в Община Пазарджик - Соня Варникова, е заявила, че е получила подкуп от “Нитекс” АД за прокарване на сделка с общински имот от 7 дка, намиращ се в центъра на Пазарджик. Въпросната сделка ощети данъкоплатците с близо 1 млн. лв.! Трета свидетелка, бивш общински съветник от СДС, т.е. от мнозинството около Колчаков, само преди четири дни, отново под клетва в съда, беше категорична, че същата тази Соня Варникова години след реализирането на въпросната продажба се е хвалила в Общината, че точно тази сделка (между Община Пазарджик и “Нитекс” АД - Доспат) била най-успешната за нея в личен план!!??!! Заяви също, че Варникова била добре позната не само на директора на “Нитекс” Сергей Чаушев, но дори и на готвача на дружеството (а пред два съдебни състава членът на борда на директорите на “Нитекс” АД Борян Гюзелев под клетва заяви, че не е познавал Варникова до момента на сключване на сделката)! И знаела къде какво има във всеки един от складовете на доспатската фирма! Но за правораздавателната и правоохранителната системи в стабилната държава България (според Сергей Дмитриевич Станишев) това изглежда няма никакво значение. Защото един вестник е осъден от две инстанции (Окръжен съд - Пазарджик в лицето на съдия Невена Танкова и Апалетивен съд - Пловдив) да заплати на Соня Варникова и съпруга и Георги Варников сумата от 28 500 лв. към днешна дата, защото им бил нанесъл “морални увреждания, страдания и болка”!!! И от месеци е с блокирани сметки, а само след седмица съдия изпълнител ще разпродава имуществото му!!! И този вестник е осъден, забележете, защото си е позволил да публикува на страниците си читателско писмо, в което са описани горните твърдения (според съдия Танкова, “Виделина” се явявала възложител по чл. 49 от ЗЗД на авторката на писмото)!!! И не само тях, но и редица други факти (всички доказани с документи и показания на свидетели), касаещи странни сделки, в центъра на които отново са “морално увредените” Варникови!!! А самата авторка на писмото, публикувано във “Виделина”, пък е осъдена от Районен съд - Пазарджик да плати 2 500 лв. на същите тези Варникови, пак поради същите причини!!! А искът срещу нея е за 10 000 лв. и се чака произнасянето на въззивната инстанция в лицето на Окръжен съд - Пазарджик. А прокуратурата вече повече от година разследва факти, изнесени в жалби до нея и касаещи действия на Соня и Георги Варникови и брата на Варникова, Иван Василев!!! Това се случва в правовата държава България, 9 години след началото на XXI век!!! А иначе довчерашните управляващи се чудеха защо българите нямали почти никакво доверие в съдебната и система!!!