ЧРЕЗ ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

ДО АПЕЛАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

от “Рекламно-издателска къща ЕЛИ”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.”Цар Освободител”, №73,

представлявано от управителя Елена Иванова Ненкова,

ПРОТИВ

Решение №104/12.02.2008г., постановено

по гр.д. №1010/2007г.

по описа на ОС-Пазарджик,

УВАЖАЕМИ АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ,

Обжалвам решението, с коeто са уважени исковете, като постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил всички доводи на страните, възприел е неверни фактически обстоятелства и е изложил незаконосъобразни правни изводи, които не кореспондират на действителните отношение между страните и конкретните обществени отношения, регулирани от правните норми.

Допуснати са съществени нарушения на изискванията на чл.188 от ГПК. Напълно произволен е основният извод на решаващия съд относно наличието или липсата на възлагане на работа, с оглед приложимостта на чл.49 от ЗЗД. Не са изложени каквито и да било резонни съображения относно т.н. “дефинитивност” на възлагането. Въпреки, че не се позовава изрично в съдебния си акт, първоинстанционният съд възпроизвежда “буквално” част от мотивите на Решение № 340 от 15.07.1998 г. на ВКС по гр. д. № 178/97 г. Но дори в това неотносимо към конкретиката на случая решение, тъй като очевидно не става въпрос за “практикуващ журналист”, ясно е изведено изискването да има възлагане, независимо дали по трудов или граждански договор. В случая нито един от тези елементи не е налице. Според първоинстанционния съд всяка медия, която отрази частно мнение на трето лице, някак си “дефинитивно” му става работодател, възложител и отговаря по чл.49 от ЗЗД?!?! По тази логика, ако организирам телевизионен диспут на предизборна тема например и по време на предаването, организирано от дружеството, някой от участниците наклевети или напсува другия, то би следвало и за тези негови действия ли да отговаряме?!?!

При това, за да се обсъжда въобще приложението на чл.49 от ЗЗД, е необходимо от правна страна като абсолютна предпоставка установяването на конкретната отговорност на деликвента. Не е нужно, разбира се, ищецът да насочва иска си и към конкретния извършител, но необходимо условие за редовност на иска е да посочи в обстоятелствената част на исковата молба конкретното физическо лице или лица, отговорно за причиняването на вредите и да посочи връзката, основанието на което счита, че ответникът, спрямо когото е насочил иска, се явява възложител по смисъла на закона спрямо деликвента. Без съблюдаването на това изискване за редовност на иска е невъзможно организиране на защитата на ответника и се ограничават недопустимо процесуалните му права, например тези по чл.175, ал.2 от ГПК. Отделно от това, установяването на конкретната деликтна отговорност на физическото лице и възлагането на работата от ответника е и абсолютна материално-правна предпоставка за уважаване на иска. В този смисъл е и Решение № 1648 от 7.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2004 г., IV г. о., където недвусмислено четем: “Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и претендираната щета, е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си. Деликтът дефинитивно предполага противоправно, виновно причиняване на вреди, т. е. основателността на иска е обвързана от доказване на юридическите факти, относими към елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, респ. 49 от ЗЗД - като в тежест на ищеца е установяването на наличие на твърдените от него факти, т. е. той следва да докаже съществуването на материалното правоотношение като предпоставка за уважаване на иска. Липсата на деликтно поведение изключва и гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, регламентирана от чл. 49 ЗЗД”. С така цитираното решение на ВКС е потвърдено Решение от 24.11.2003 г. на БАС по в. гр. д. № 119/2003 г., където пък е формулирано още по-детайлно правилото относно отговорността на възложителя - “Отговорността по чл. 45 ЗЗД е отговорност само на физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя на работата, при и по повод на която е станало увреждането, т. е. това е гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата. За да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо първо да се установи отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД на физическо лице, на което е възложена работа, при и по повод изпълнението на която е станало увреждането.” Всички тези аргументи са развити подробно пред първоинстанционния съд, но са оставени без какъвто и да било коментар. Нещо повече, в самото решение се говори за “свързан субект” но не се посочва кой конкретно е този “свързан субект”! Веднъж Делчева е деликвента, веднъж “издателят” отговарял за свои действия за това, че не бил проверил информацията съобразно правилата на “добрата журналистическа практика”, после пък отговаря като възложител! Ако се приеме, че отговаря за свои действия - на кое физическо лице и има ли съпричиняване и как то влияе евентуално върху размера на обезщетението?

В конкретния казус изначално изобщо не са изложени фактически обстоятелства, които да въвеждат в спора твърдение, че ответникът като юридическо лице се явява възложител на работа, което касае както допустимостта, така и основателността на иска. Недопустимо е едва със съдебното решение и то от съда, ответникът да разбира на кого се явява възложител, тъй като това лишава ответната страна от възможност да се защитава. Тази основна нередовност на иска предпоставя и невъзможността да се събират доказателства относно другия съществен момент - има ли възлагане, кога, на кого, за какво, като в тази насока не са искани и не са събирани, а и не могат да бъдат събрани доказателства, тъй като самият юридически факт не съществува.

Изцяло превратно са тълкувани събраните гласни доказателства. Първоинстанционният съд съвсем неправилно е приел, че свидетелката Делчева е въвела твърденията, определени от съда, като неистини. Всъщност Делчева има едно единствено свое твърдение - че описаните от Делчева обстоятелства са и съобщени от самата ищца Соня Варникова. Това обстоятелство, фактът на признанието от страна на ищцата на обстоятелствата по писмото не бе оборено в съда, то дори не бе атакувано процесуално по реда на чл.141 от ГПК, дори след като Делчева в съдебната зала заяви, че изявленията са правени от Варникова пред нея, включително и за това дали съпругът и работи или не.

Решението е необосновано.

Окръжният съд е възприел позицията на дружеството ни в процеса по една недопусима и необоснована аналогия на разпоредбата на чл.147,ал.2 от НК и се впуснал да разсъждава, колко “твърденията” не били истина, без дори да уточни чии са тези твърдения. Във всеки случай не са на служител на “Рекламно-издателска къща ЕЛИ” ЕООД или на лице, което по някакъв начин е свързано с дружеството ни. Отделно от това, както бе споменато по-горе, никой, включително и Делчева, не е твърдял нищо друго, освен това, че Варникова е правила въпросните изявления пред Делчева - въпрос, който изцяло е подминат от първата инстанция. Така на въпроса “Вярно ли е, че Варникова Е КАЗАЛА пред Делчева, че е получила 30 000лв. подкуп” се отговаря с удостоверение за съдимост или за липса на образувано наказателно производство. Не разбирам от мотивите на съдебния акт каква е пречката ищцата действително да е заявила това пред св. Делчева, или каква е пречката това действително да се е случило. В крайна сметка по въпроса дали ищцата го е казала или не има само едно събрано доказателство - показанията на Делчева, които не са опровергани по какъвто и да било начин.

Независимо от горното, и ако възприемем логиката на атакуваното решение, че следва да извършваме пълно обратно доказване на собствените твърдения на ищцата пред Делчева, то считаме, че до голяма степен това е направено пред първата инстанция, като в първото заседание пред Апелативен съд ще представим писмени доказателства. Относно обстоятелствата, свързани с участието на ищцата във визираната сделка и относно качеството на същата в този аспект ще ангажираме гласни доказателства.

Решението е незаконосъобразно.

Вследствие на допуснатите съществени процесуални нарушения и необосноваността, при постановяване на атакуваното решение, е нарушен и материалния закон. Решението изобщо не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, ако да приемем хипотетично, в разрез със събраните доказателства и с правния ред, че ответникът следва да отговаря по исковете, то същите остават недоказани по размер. Показанията на свидетелката Тодорова касаят само и единствено иска на Варникова, който съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД е многократно завишен. По отношение на иска на Варников не бе установено да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, още по-малко посочените в исковата молба като вид и размер.

Предвид на изложеното и Ви моля да отмените Решение №104/12.02.2008г., постановено по гр.д. №1010/2007г. по описа на ОС-Пазарджик и да постановите ново по съществото на спора, с което да отхвърлите изцяло претенциите като неоснователни и да присъдите на дружеството, което представлявам, сторените по делото разноски.

Подробни съображения ще изложа в съдебното заседание пред Въззивната инстанция.

Моля да ми дадете възможност да представя писмени доказателства и да допуснете двама свидетели до разпит за посочените в жалбата обстоятелства.

Прилагам: Удостоверение за внесена ДТ.

Настоящата жалба подавам в преписи за участниците в процеса.

гр.Пазарджик С уважение: /Елена Ненкова/